Старата гора

*Заглавието е вдъхновено от едно простичко РП на София Спелтън*

От западната страна на училището се простираше тъмен и зловещ силует, запазващ мрачното си настроение дори през безгрижните летни дни. Старата гора, обрасла от високи растения, повечето от които криви стари дървета, на по стотици години, и до днес внушаваше чувство за страх у учениците.
Всеки новопостъпил, знаеше, че да се броди из гората е забранено, но въпреки това мнозина бяха смелчаците, дръзнали да обезпокоят покоя на дърветата.
Почти всички се връщаха уплашени и пребледнели, разказвайки и по-точно заеквайки. Всеки започваше изречението си така "То беше там... С големи нокти и още по-огромни зъби! По сплъстената козина на гърдите му имаше засъхнала кръв. То изръмжа страшно и хукна към мен! Не знам какво ме спаси..."
Все пак не бяха малко и индивидите , които повече не се завърнаха...