Уроците на първокурсниците

Тук ще бъдат пускани уроците на първокурсниците!

Урок 1

Основни понятия

Учениците седяха по местата си и очакваха преподавателката си. Скоро тя се появи с лъчезарна усмивка.
- Добър ден, ученици! Както може би знаете, аз съм Лана Кемпбъл, и съм ваша преподавателка по /в случая/ отвари. И така ... днес предимно ще се запознаем с някои основни понятия при отварите. Можете да си записвате.
Професорката изчака , докато всеки извади пергамент , и замахна с пръчката си. На дъската се изписа плана за урока.
- Що е отвара? - професорката започна да говори - Навярно всеки ор вас има смътно понятие за това. Всъщност , обаче, отварата е: - учениците започнаха да пишат;
- Отварата е магическа смес, която има определени свойства. Може да променя физическото и/или психическото състояние на изпилия я. Агрегатното и състояние е различно - може да бъде във вид на мехлем, може да бъде серум. Всяка отвара има точно определена рецепта от съставки, които са обикновенно части от мъртви животни, растения или минерали. Повечето отвари има цвят, вкус, мирис и пари. Определено действие и срок на направа.
Професорката извади една стъкленица с розова течност. Разклати шишенцето и обясни:
- Това е пример за отвара от билки. Тази тук съдържа листа от роза и пелин. Но да се върнем на темата....
Отварите са различни видове. Най-често това са Мехлем, разтвор, инфузия, настойка, тоник, серум, елексир, паста.
Мъгълите също имат отвари като например чайовете, лекарствата и парфюмите.
Професорката се усмихна леко. Погледа и се спря на шишенцето - най-обикновен мъгълски парфюм. Жената леко се прокашля и привърши урока с домашната:
- За домашна работа.... Бих желала всеки от вас да ми изпрати 3 измислени от Вас отвари. Не желая да намирам преписване. Искам изцяло използване на въображението си. Срок: до 20 април, 20 часа.
Децата записаха.
- Другият път ще учим за класификацията на отварите. Това ще стане след два дни, защото изоставаме от материала. Приятен ден!
*Рзбира се, ако имате въпроси можете да питате

Урок 2

Основни съставки

Професорката изчака неспокойно малкото ученици да заемат местата си. Изгледа студено по-бавните. Не дочака всички. Изправи се и проряза тишината:
- Да, наистина бях изумена от предадените ви домашни работи - Лана направи няколко крачки и погледна сурово децата - И знаете ли защо съм изумена? - мълчание - НИТО една домашна работа! Нито една! Какво ще рече това ?
Децата сведоха виновно глави. Директорката продължаваше:
- Защо нито една от вас - тя посочи трите момичета - Не ми предаде домашна? Г-це Блек? - момичето наведе глава. - Г-це Спелтън? - отново. - Г-це Клинстън?
- Ами аз... - момичето млъкна нерешително. Професорката се обърна с гръб. Мислеше какво да направи. То както изглеждаше годината никаква нямаше да я бъде. Трябваше да измисли нещо като ръководител, преподавател и най-вече като директор.
- Запишете си ново заглавие - най-често използвани съставки в отварите - послушно дращене на перата се разнесе из подземията. Лана седна на стола си и си измагьоса чаша студена вода. Пред всеки ученик се появи пергамент със следния текст:
"Основни съставки на отварите

Асфодел
Високо растение с бели цветове. В древността той се е използвал против жълтеница, екземи, отоци и напукана кожа. Често е бил отглеждан до гробове, тъй като се смятало, че e предпочитана от мъртъвците храна.

Пелин
едно от най-горчивите растения. В античната медицина е бил използван срещу инфекции, стомашни и чернодробни заболявания, както и сърдечни и умствени разстройства. Смятан е бил и дори за средство срещу отравяне с бучиниш или противоотрова на ухапване от морски змей. Прекомерната употреба на пелин обаче води до унес делириум или парализа. Стрит на прах корен от асфодел, примесен с инфузия от пелин, дава силната сънотворна отвара, известна под името "лекарство на живата смърт".

Беладона
Това е силно отровно растение, използвано в редица силни отвари. Името му произхожда от италиански и означава "красива жена" и произлиза от поверието, че това растение прави черната си магия, приемайки формата на красива чародейка, гибелна за всеки, който я погледне. Друго име на беладоната е кучешко грозде. От това растение са прави отровата атропин, която в малки количества се използва за рзширяване на зеницата на окото. В големи дози обаче може да послужи и за убийство.

Самакитка
Още вълче биле. Растението е едно от най-отровните в Европа и се използва широко във фармацевтичната индустрия.
Има болковъзпиращо, антиревматично и хомеопатично действие.

Мандрагора
Растение с чародейна сила,което вместо корени има дребно,много грозно бебе,от чиято глава излизат листа.Отварата от растението помага на преобразени или прокълнати хора да се върнат в предишното си състояние."

На дъската тебеширите вече пишеха домашната работа.
За домашна работа - Избройте още 5 съставки за отвари, без да обяснявате къде се намират. Само съставките + как изглеждат?
Начин на предаване: чрез ЛС. Срок: до 01.05.07 г

Наказание /само за трите госпожици/ - Съчинение на тема "Отварите около мен" с минимална дължина 20 см. /реда/.Професорката направи жест, който означаваше , че ученичките са свободни. Момичетата записаха темата на домашната и наказанието, и тръгнаха към вратата. А Лана се запъти към директорския кабинет.

Урок 3

Други съставки за отвари

Лана изчака търпеливо приготвянето на учениците и се усмихна. На лицето и липсваше загрижената физиономия.
- И така, днес ще се запознам с други съставки за отвари. По-точно с тези, които нямат растителен характер. Добре ще е да си водите бележки.
Професорката заобиколи катедрата, отбеляза пътьом нещо в дневника и продължи урока.
- Една от най-често използваните съставки за отвари, е лунния камък. Той е млечнобял на цвят и когато бъде осветен от лунна светлина, започва да излъчва меко сияние. Друга съставка е тамяна. - Моля запишете си. - Той, както може би знаете, се използва по-често в ЗсЧИ-то, но служи и като съставка за някои отвари.
Тебеширите пишеха всяка дума на професорката.
- Третата съставка е златоочицата. Това е нещо средно между насекомо и гръбначно животно... От него се използва почти всичко - като се тръгне от очите и се достигне до крилцата. - преподавателката вдигна рамене - Следващата съставка се нарича кожа от дървесна змия. Всъщност тя по принцип е кожа от дървесна змия, но няма значение. тя също е често срещана.
Лана бързо измина растоянието между катедрата и големия шкаф за съставки, от където взе нещо подобно на кожен калъп. Жената се върна при катедрата, разтваряйки "кожата". Там се криеха няколко странни неща, приличащи на пера.
- Това са пера от Джобърнол. - лека усмивка. Знаеше, че учениците не знаят нищо за това създание.
- Това е влечуго с пера, което се среща изключително рядко. Тези, които са деца на мъгъли не са виждали или чували подобно нещо, но то съществува. Последните 50 екземпляра живеят в специално омагьосано място, някъде около Амазонка. Перата на тези създания съдържат силна отрова, затова и се използват за приготвянето на такава.
Децата развълнувано се разшумяха обсъждайки как може да изглежда птицата-влечуго. Професорката извиси глас, за да ги надвика.
- Най-важната съставка, обаче, си остава само една. Това е безоара. А, без малко да забравя - една от най-лесно намиращите се съставки , е сънотворното зрънце, което се среща в растения от рода на маковете.
Тебеширите паднаха мистериозно, но преподавателката не им обърна внимание.
- Това беше за днес. За домашна работа - описание на Безоара, под формата на съчинение. Съчинението да е поне 10 реда, но да не съдържа празни приказки. Срок до 15.05.07 г. На лична сова.
Свободни сте!

Урок 4

Отвара против циреи

Приятно и топло време беше обгърнало замъка. Всичко беше в едни такива свежи цветове, че просто ... всичко си беше радост за окото.
В подземията на училището, точно сега, първокурсниците имаха практически час по отвари. Децата бяха насядали по местата си и очакваха преподавателката си, която странно защо закъсняваше.

"Браво на мен, няма що! Да закъснея за собствения си час! " ядно си мислеше Лана, докато слизаше по стълбите към подземията. Токчетата й тактично чаткаха, докато бързаше към кабинета. Най-накрая врата изникна , натисна дръжката и я отвори.
- Добър ден , ученици! - поздрави сдържано жената, докато вървеше към катедрата възможно най-невъзмутимо.
- Днес ще имаме практика... Но преди това искам някой да ми припомни основните съставки за използването на отварите. С вдигане на ръка, моля.
Професорката леко се подсмихна, сядайки на стола си.

София вдигна бързо ръката си и погледна професорката. Зад жената имаше прозорец през който момичето можеше да види прекрасното слънце, което къпеше в лъчите си Старата гора и училището. Съучениците й се изкискаха зад нея. Те не я обичаха много тъй като беше дошла преди тях и беше доста по-различна от тях. Чуха се шушукания и някои по-остри реплики то сорта на "Въртиопашка", "подмазвачка". Момичето не им обърна внимание и продължи да държи ръката си високо вдигната във въздуха.
-Да, София - каза Лана принудена да вдигне нея, защото други желаещи нямаше.
-Основните съставки за отвари са : пелин, беладона, мандрагора, сама китка и асфодел...

Лана доволно се усмихна. Кимна на момичето да си седне и оповести:
- Правилно, госпожице Спелтън! Печелите 20 т за дома си!
София се усмихна, а преподавателката продължи.
- Искам някой от вас да ми опише подробно безоара. Тъй като имахте такава домашна и не я предадохте, ще направите домашната си устно. Всъщност само един...

Ръката на София отново се стрелна във въздуха, а момичето зачака професорката да я посочи. Стейси Стоул (измислена е) се разсмя гласно и подшушна нещо на съученичката си, която стоеше до нея. После и тя вдигна ръка и зачака Кемпбъл да избере едно от двете момичета. София никак не харесваше надутото момиче от Граунд, което винаги се опитваше да я опонира. Тя винаги правеше така, че по някакъв начин да я изложи пред Кемпбъл. София обаче не се разколеба при движението на Стейси, а напротив задържа ръката си във въздуха. Кемпбъл обаче беше решила този път да вдигне момичето от Граунд.
-Да Стоул?
Стейси стана огледа класа после хвърли един победоносно-подигравателен поглед на София и изрече бързо:
-Безоарът е противоотрова на всички отрови.
Доволна от отговора си тя седна като дори не изчака Кемпбъл да й каже дали е вярно. Професорката се усмихна съвсем незабележимо и каза:
-Да Стейлтън?
-Безоарът е камък от стомаха на коза,който спасява от повечето отрови.

- Точно така, госпожице Спелтън! Но и госпожица Стоул каза нещо вярно - подхвърли язвително директорката.
Надутото момиче се усмихна широко, но Лана прорязя въздуха с необикновено студен глас.
- Стоул печели 5 т за дома си, а Спелтън 10! Сега е време да направите отварата.
Лана замахна с пръчката си и тебеширите започнаха да пишат.

Отвара против циреи

Съставки:
15 г гной от буботуби
15 г крилца от златоочица
3 стръка беладона

Начин на приготвяне:
1) Налива се 250 мл вода в котела и се оставя да заври
2) Докато водата ври се нарязва на ситно беладоната
3) Нарязаното растение се смесва с гнойта от буботуби. Получената смес се разбърква добре и се прибавя към врящата вода
4) Бърка се 2 пъти по посока на часовниковата стрелка и 2 пъти наобратно. Отварата трябва да придобие лимоненожълт цвят , а парите да се вият на гъсти спирали.
5) Прибавят се крилцата от златоочица и се разбърква 10 пъти по посока обратна на часониковата стрелка. Цветът на отварата се променя на тъмно зелен. Парите се превръщат на гърти задушливи талази.

Професорката се прокашля леко и отвори вратата на кабинета. В стаята влезе ниска пълничка жена, държаща ветрило пред лицето си. Когато го свали, лицето и, покрито с големи циреи се появи.
- И така, ученици, това е госпожа Мерканиус! Както виждате тя страда от циреи, затова ще е добре да приготвите отварата и да й я дадем. Желаещи?

*Описвате как приготвяте отварата ои как ми я давате. После аз ще опиша дали е подействала или не. Това е домашната ви! *

От начало на София й се стори доста гнусно да прави отвара против циреи, но се замисли за хората, които се нуждаеха от подобно лекарство. Стана й неприятно като си представи, че само заради гнусливостта й биха страдали болните. Тя преглътна "неприязанта" си към отварата и се загледа неспокойно към дъската, където се изписваше начина на приготвяне на отварата. Наистина не беше съвсем лесен като се имаше на предвид, че бяха първи курс и това беше първата им практика. Щом тебеширете приключиха писането професорката въведе в стаята една нисичка жена криеща лицете си с ветрило. Госпожа Мерканиус, както я представи директорката изглеждаше изтерзана и измъчена от ужасното обезобразяване на лицето й. София без да му мисли вдигна ръка и каза:
-Аз!
Не закъсня и отговора на Стейси Стоул:
-Искам и аз!
-Много добре! Други желаещи? - не последва никакъв отговор - Тогава на края на часа чакам отварите ви!
Директорката седна на стола си, а горката госпожа Мерканиус седна на един стол, който Кемпбъл измагьоса специално за нея.
София погледна за последън път клетата жена и се захвана да чете указанията на дъскта. Сториха й се непосилни за изпълнение, не защото нямаше да ги направи точно, а заради това, че можеше да обърка грамажа. Момичето постави котела на спиртната лампа и се завтече да налива вода, когато се сети за една полезна магия, за която беше чела в учебника си по вълшебство. Ако успееше да я направи сигурно щеше да си спести разхоската до чешмата и щеше да натрие носа на Стейси (тая вече ще се явява лошата в РП-та ми), която винаги искаше да е първа. София се огледа и видя другото момиче, което тръгваше тържествено към чешмата. То й се усмихна подигравателно и тръсна русите си къдрици. София не обичаше Стейси заради високомерието й и егото й. Отнесена от мислите си тя чу как госпожа Мерканиус казва нещо на директорката и веднага излезе от унеса си. Извади магическата си пръчка и каза ясно:
- Агуаменти.
В миг каничката започна да се пълни и стигна точно до отбелязаните с червено 250мл. вода. София отдръпна пръчката си и доволна изсипа водата в котела. Запали спиртната лампа и зачака водата да заври. Междувременно реши да свърши и другите точки от начина на приготвяне. Запъти се към шкафа, за да вземе нужните продукти за отварата. Някъде зад нея Стоул все още внимателно изливаше водата в котела си, стараейки се да не превиши позволеното количство. София се усмихна наум и зарови из шкафа. Намери, каквото й трябваше и понечи да се върне на мястото си. Но се загледа през прозореца към няколкото ученика, които тренираха куидич и си подхвърляха коуфъла. Времето наистина беше прекрасно и беше грехота да не потренира и тя, но реши да го остави за по-късно. Сега имаше по-важна работа. Докато си сядаше на мястото погледна за последен път злощастната жена и започна да реже на ситно беладоната. Момичето беше взело три стръкчета, въпреки това рязането й отне доста време, но все пак успя. На няколко пъти едва не се поряза с ножа, но вместо да спре работа тя продължи. Когато приключи с растението водата тъкмо завираше.
"Прекрасно" помисли си София и взе гнойта от буботубите - точно 15г. измери тя на везните. Сложи ги в една купичка и добави нарязаната на ситно беладона. След това започна да ги разбърква внимателно като от време на време поглеждаше Кемпбъл и Стейси. Стоул все още режеше беладоната и пуфтеше страшно, защото водата й вече беше завряла, а тя не беше дори нарязала растението си. София се обърна доволна и погледна гладката кашичка на която се бяха превърнали беладоната и гнойта от буботуби. Тя внимателно взе една лъжица и с нейна помощ изсипа сместта в котела. Без да чака много започна да бърка два пъти по посока на часовниковата стрелка и два пъти по посока обратна на часовниковата стрелка. След известно време момичето със задоволство забеляза, че над котела й започват да се вият пари на гъсти спирали. Течността започна да придобива жълт цвят, който от начало беше съвсем блед, но после започна да потъмнява и придоби желания лимонено-жълт цвят. София погледна доволна творението си и се обърна да вземе крилцата от златоочица. Сложе ги на везната и започна да прибавя, докато грамажа им не стана точно 15г. после ги сложи добави към сместта в котела и започна да бърка. Бъркаше по посока обратна на часониковата стрелка. Течността в котела й започна да потъмнява и да придобива зеленикав цвят. Парите вече не бяха спираловидни, а гъсти и задушливи талази. Заради тях София беше принудена малко да се отдръпне, но продължи да бърка. Докато броеше на ум "4,5..." тя се обърна към Стейси, която също бъркаше отварата си и парите й бяха гъсти и тъмни. София искаше да избърза, за да предаде първа отварата, но реши да следва указанията. Преброи и десетото си лазбъркване и спря. Не можеше да види какъв цвят е отвара й, заради парите и се видя принудена слепешката да сипе малко в една стъкленица. Когато вече сипа тя се запъти към катедрата на Кемпбъл като не поглеждаше отварата си от страх да не е станала. До нея изведнъж се появи Стейси, която най-безцеремонно я избута и остави на бюрото отвара си като каза:
-Ето я и моята отвара. Надявам се, да е станала, за да ми пишете И.
Кемпбъл само кимна и каза:
-Ще видим.
София все още не поглеждаше отварата си, нито тази на Стейси и така в неведение я остави пред директорката.
-Аз пък се надявам, че е станала, заради клетата жена.
За пореден път момичето погледна съчувствено госпожа Мерканиус и се запъти към мястото си оставяйки Кемпбъл да каже какво са направили двете със Стейси.

Лана безцеремонно подмина жената. Поне така им се стори на учениците, де. Всъщност директорката направи някакъв знак на госпожа Мерканиус и отново отвори вратата. Този път в помещението влезе нисък, дебеличък мъж, чиято дясна ръка беше покрита с циреи.
- Имаме две отвари, следователно ни трябват двама пациента! - обяви Лана, докато измагьосваше още един стол за господина.
После взе едната отвара /тази на София/ и подаде стъкленицата на жената. Възрастната дама погледна недоверчиво отварата, но все пак я изпи бавно.
Мина известно време без да има явен ефект от отварата. Изведнъж, обаче, старата жена се закашля, потръпна, сякаш по цялото и тяло премина ток, и тихо изпъшка.
После бавно свали ветрилото си, посягайки към огледалото, което Лана и подаде. Госпожа Мерканиус се огледа внимателно и изписка щастливо:
- О, брада на Мерлин, нямам циреи! Нямам циреи! - жената се изправи и започна да се оглежда. Единственото странично действие, което отварата на София имаше, беше това, че по ръцете на жената се появиха големи червени обриви,
- Спокойно, до ден-два ще минат! Но за всеки случай се мажете с този мехлем - подшушна й Лана, докато изпращаше жената.
- Госпожица Спелтън получава И! Честито й!
Съдомничките на София се зарадваха, а най-щастлива беше самата София. Време беше да се пробва отварата на другото момиче.
- Заповядайте, господин Кръкс! - директорката подаде стъкленицата с другата отвара, на новодошлия. Мъжът изпи бързо отварата. Всички зачакаха напрегнато.
Изминаха петнайсет минути. Изведнъж мъжът се хвана за главата, а после за корема.
- Оооох, боли, боли! - възкликна той и се преви на две. Лана погледна с вбесен поглед Стейси - явно не беше направила отварата както трябва. Побърза да даде на мъжа противоотрова. Скоро болките на Кръкс позатихнаха, но цялото му лице се наду и отече, като че ли цял кошер с пчели го беше нажилил. Лана помогна на мъжа да излезе. После се обърна разгневена към учениците.
- Госпожице Стоул, изобщо не сте се справили с отварата си! Не мога да го повярвам! Как може такова нещо! Изложихте ме пред господин Крокс, който навремето работеше в Министерството. Ужасен! Това е вашата оценка. Свободни сте , ученици!