Въпроси, коментари, критики, похвали

Хмм айде да задам едно въпросче Кога е първият урок по предмета? А и една похвала за Лана, браво че се раздели на пет места и преподаваш по толкова много предмети.Не всеки го може!!!

Цитат :

Хубав пост... Но липсва достатъчно описание на обстановката, повече действия извършвани не само от теб , но и от "съучениците" ти. НО + 25 т

Искам да попитам защо имам НО като съм изпълнила всички критерии на желания от вас РП-пост? Вие казахте "как се упражнявате с възглавниците". Мисля, че аз казах, че съм била съсредоточена само върху моята възглавница и при тъкива обстоятелства би ми било трудно да гледам останалите. Пък и за обстановката ще повторя, че вие казахте, че искате само да видите как се упражняваме, затова обстановката не би могла да ви покаже самото ни упражнение и нивото на уменията ни. Дори се постарах да не се правя на интересна и от първия път да се справя блестящо, а да се упражнявам много пъти и да го постигна с известна помощ от вас. Поради моите доводи бих искала да преосмислите оценката си и да стигнем до някакъв консенсус по въпроса...

Така... разбрах въпроса ти.
В РП-поста си, можеше да опишеш обстановката, дори и като страничен наблодател. Можеше да опишеш стаята, сезона, времето, дори как изглеждат чиновете, ако искаше. Можеше да опишеш възглавниците. Давам ти просто примери, какво значи да опишеш обстановката.
Другото, което забелязах сега, прочитайки още няколко пъти поста си - използвала си много пряка реч /като изключим първия абзац/, което до някъде "натрупва" поста ти.
Третото нещо е, че можеше да си сътвориш някакво действие на съученик, например:

Цитат :

София се усмихна доволна и продължи да се упражнява. Все пак имаше още какво да се желае... Отнякъде смътно долови вече строгия глас на професорката, която се караше на Майк Гарисън, който подпали възглавницата си след поредица от неуспешни опити.

, примерно.
Ако имаш желание, бих ти предоставила един чужд РП пост на същата магия... За да сравниш...

ОК, дайте ми примерен пост, но имайте на предвид, че не всеки има еснакви литературни предпочитания. Аз може да искам да наблегна точно на пряката реч и затова да пиша толкова много. Пък и не смятам, че тук оценяваме страничните фактори на РП-то - примерно с какъв цвят коса е някой мой съученик, а как се справяме със самата задача, която сте ни поставили. Все пак тук не сме в литературен форум, че да оценяваме качествените описания на цялата обстановка. Но ако е така и искате такова нещо просто го кажете, за да няма неразбрали примерно като мен, ако стоят нещата по този начин. АЗ мога да пиша и по-обемни РП-та но смятам, че не е нужно, защото те не биха могли да покажат уменията ми.

Така... да, права си, не всеки има еднакви литературни предпочитания. Когато ти казах, че наблягаш твърде много на пряката реч, имах впредвид че поста ти се разводнява или се губи смисъла някъде из редовете....
Предоставям ти РП, писано преди няколко седмици... Оценено е с "И"



Времето беше приятно топло. Пролетта вече беше пристигнала и бързаше да докосне всичко, до което можеше да стигне магическата и пръчка, и което имаше нужда от... разцъфване, да речем. Вятърът предпочиташе лениво да лежи под някое от големите дървета в Забранената гора, вместо да разпръсква цветовете на дивата круша. Облаците отстъпваха мястото си на слънчевите лъчи. Прекрасен ден!
В този хубав пролетен ден, часът по вълшебство си беше направо забавен. Из цялата стая летяха различни по цвят и големина възглавници, които се блъскаха на най-причудливи места, като например главите на някои ученици. Помещението се огласяваше от игривите детски гласчета /е, някои не толкова игриви/, които сякаш жужаха като пчелички. „Акцио , жълта възглавница!’ „Акцио , възглавниц.. бум!”
На чина си, кротко стоеше **** ******, гледайки как Рияна Солис – момичето което седеше до нея, опитваше да се справи с магията. ****** знаеше , че ще успее да се справи. Винаги успяваше.... все някога. Дали щеше да провали магията, или не, няколко пъти, това нямаше никакво значение. Защото грифиндорката много добре знаеше , че все някога ще се справи.
Вълшебството и бе страст. Може би , заедно с още няколко предмета, това и бе една от причините да обича толкова училището.
Сега момичето държеше една небесносиня възглавница и се отдаваше на спомени. Как бе открила, че майка и е магьосница, как откри стаята с магическите предмети на баба и, как на тавана намери първата си магическа снимка... Въобще всичко, което не беше свързано с „Акцио” сега бе в главата и.
- Здравейте г-це *****! – отнейде се чу тихия глас на професорката, който измъкна **** от транса, в който беше попаднала.
- А, професоре! – момичето леко се смути.
- Магията, ****, магията! – усмихна се възрастната жена и извади големия тефтер. **** леко се усмихна и взе магическата си пръчка. После остави възглавницата си в най-далечния ъгъл на стаята и се върна на мястото си.
- Професоре, само да кажа, че не съм опитала магията нито веднъж – леко смутено произнесе момичето, а професорката само се засмя.
- Още по-интересно ще бъде, значи. Е, давай, да видим какво ще направиш от своя първи опит!
Момичето грейна. Трите трапчинки отново се появиха, тайно надяващи се на успех от поне втория път. Като , че ли пръчката леко се поклати с готовност. Решителността на **** беше несравнима.
- Акцио! – детския глас , проехтял в стаята озадачи някои, особенно съученичката и Рияна. Само, че магията не бе отправена към точно определен предмет, и макар, момичето да мислеше за своята възглавница, магията направи така, че вместо синя възглавница, в протегнатата ръка на грифиндорката кацна нечие перо.
Момичето се засмя, а после върна перото на притежателя му. Съсредоточи се. Знаеше, че професорката наблюдава внимателно всеки жест, всяка мимика, всяко движение.
- Акцио небесносиня възглавница! – предметът леко потрепера. Възглавницата бавно се понесе към момичето, което само стоеше и гледаше втренчено неидентифицирания летящ обект, или иначе казано НЛО /или ИЛО, ако е идентифициран/. „Синьото вълшебство” бавно и леко тупна на чина на грифиндорката, която толкова се радваше и се гордееше , че е успяла, че просто нямаше за къде повече .
- Професоре, успях! – с лека победоносна усмивка обяви момичето. Надяваше се да получи поне една окуражителна дума. Преподавателката се усмихна, навярно по-скоро заради амбицията на детето срещу себе си, отколкото заради успешно направената магия.
- Браво, ****... това беше добро изпълнение – професорката леко се усмихна и побърза към един невнимателен ученик, който бе взривил възглавницата си